Европейски съюз

Европейският съюз е уникално икономическо и политическо партньорство по рода си между покриващите голяма част от континента 28 европейски държави. Създаден е след Втората световна война за икономическо сътрудничество, понеже се смята, че са икономически зависими една от друга търгуващите помежду си страни и по така да се избегнат конфликти е по-вероятно. Европейска икономическа общност се създава през 1958 г. и между шест държави се засилва икономическото сътрудничество – Германия, Белгия, Люксембург, Италия, Франция и Нидерландия. Оттогава е създаден голям единен пазар, който се развива за достигане на пълен потенциал.

ЕС прераства от чисто икономически съюз – в организация, която обхваща много области на политиката – през 1993 г. се сменя името от ЕИО на Европейски съюз. Той се основава главно на върховенството на закона – цялата му дейност е свързана с договори, които доброволно и демократично са приети от всички членки. Тези споразумения определят в многобройните му области на дейност целите на ЕС.

Съюзът гарантира мир вече половин век, благоденствие и стабилност, въведе единната европейска валута – еврото и спомогна за повишаване стандарта на живота. Гражданите могат из по-голямата част от континента да пътуват свободно, благодарение на премахнатия граничен контрол между тези страните, много по-лесно  се живее и работи в страна от Европа.

Единният пазар (или „вътрешният“), е на ЕС основният икономически двигател, който свободното движение на стоки позволява, на услуги, хора и пари. Сред основните цели на ЕС е този огромен ресурс да има развитие, за да може да се гарантира, че максимална полза извличат от него гражданите.

Друга основна цел на ЕС е подкрепата и на европейско, и на международно равнище правата на човека, достойнството, демокрацията, свободата, върховенство на закона и равенство, спазване на човешките права – основните ценности на Съюза. Хартата на основните права на ЕС в един документ събира всички тези права, след подписването 2009 г. на Лисабонския договор. Европейските правителствата на държавите членки и институции, са задължени правно да ги защитават, прилагайки законодателството на ЕС.

Докато се разраства, ЕС е съсредоточен в изграждането на демократични и по-прозрачни институции на управление. По-големи правомощия получава пряко избраният Европейски парламент, а на националните парламенти, които работят с европейските институции съвместно, по-важна роля е отредена. Европейските граждани имат достъп от своя страна до нарастващите непрекъснато канали в политическия процес за участие.

Европейският съюз е икономически и политически съюз между 28 европейски държави, самостоятелно юридическо лице с правомощия независимо да действа в рамките на предоставените му компетенции от съставящите го държави. Европейският съюз е без аналог. Държавите, които членуват в него са му предоставили правомощия от голям кръг, включително и политиката на сигурност и във външните работи. На ЕС е предоставена изключителната компетентност  правно обвързващи актове да приема. В други области на споделена компетентност, национални актове могат да приемат държавите, доколкото ЕС не е използвал правото си свои да приеме.